
|
|

МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА
СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ
НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
ОБЩИНА САМОКОВ
адрес: гр.Самоков бул.”Македония” № 23 ет.I
/ сградата срещу пожарната /
тел. 0722/6-01-94
             
Обзор на извършената дейност от МКБППМН
през първото полугодие на 2010 г.
Още в началото на настоящата 2010 година местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните обяви провеждането на ІІ етап от кампанията „Наркотиците...път за къде!”. В рамките на кампанията бяха планирани и проведени следните инициативи:
Още в първия етап от кампанията през миналата година от страна на местната комисия възникна идеята в Самоков да бъде учреден младежки клуб на Български Младежки Червен Кръст . Тя бе подета от ученици от ІХ и Х клас на ПГ”К.Фотинов” с ръководители Светла Каратенева и Веска Вълчовска. Клубът бе учреден през м. Април. Състои се от две групи с координатори Валерия Вучкова и Рая Бориславова. Те планираха своята дейност за 2010г., получиха материали и отличителни знаци и започнаха своята дейност. Предстои им обучение за даване на първа помощ при бедствия и катастрофи.
На трети и четвърти май съвместно с БМЧК София обл. се проведе плануваното обучение по програмата „Връстници обучават връстници” на тема „Превенция на СПИН и сексуално рисково поведение”. В него с много голям интерес взеха участие около 80 ученици от средните училища. Лектор беше Диана Андреева-главен специалист в БМЧК-София.
В началото на м.Април местната комисия обяви конкурс за есе на тема „Животът е твоята държава-от теб зависи да бъдеш роб или президент” между учениците от VІІІ-Х клас на средните училища. Основната цел беше да се предизвека размисъл у младите хора какво отнемат на човека вредните зависимости към тютюнопушене, алкохол и наркотици и гражданската им позиция в борбата против тях.
На 03.06.2010 г. най-добрите творби бяха наградени.
І място – Гергана Стойкова – ПГ по туризъм
ІІ място – Николета Йочева – СОУ „Отец Паисий”
ІІІ място– Еманоела Йорданова - -СОУ”Отец Паисий”.
С по –малките ученици –V-VІІІ клас на общообразователните училища в общината по същото време проведохме конкурс за написване на разказ на тема „Приказка за моя град”.Целта ни беше да провокираме патриотични чувства у младите хора и през техните очи да видим красотата на родния град. Най-добрите разкази бяха на :
І място Радостина Асенова – VІІ клас – ОУ „Христо Максимов”
ІІ място Мирела Иванова – VІІ клас – ОУ”Христо Максимов”
ІІІ място Божидара Трохарова – VІ клас СОУ”Отец Паисий”
Поощрителни награди получиха :
Кристина Мирчева от ОУ „Христо Максимов” и Боримир Велков от ОУ”Христо Ботев” с.Бели Искър.
Традиционни инициативи секретарят и обществените възпитатели провеждат с най-малките от ІІ-ІV клас. И тази година по повод на Християнския празник Великден във фоайето на общината бе окичено великденско дърво с изработени от сръчните ръце на децата писани великденски яйца. Най добрите естествено бяха наградени:
От ІІ клас
Мартина Здролова – І място ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”-Самоков
Христина Чупетловска –ІІ място ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”-Самоков
Мая Костова –ІІІ място ОУ”Хр.Ботев” с.Бели Искър
Емил Керпийски – ОУ”Хр.Смирненски”-с.Радуил
Ивана Божичкова – ОУ”Св.Св.”Кирил и Методий”-Самоков
От ІІІ клас
Аделина Митева – І място НУ”Станислав Доспевски”-Самоков
Станила Арабаджиева – ІІ място НУ”Станислав Даспевски”- Самоков
Ани Тоскова – ІІІ място ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Самоков
Емилия Грозданова – ОУ”Христо Ботев” с.Бели Искър
Васил Йорданов – ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” с. Марица
От ІV клас
Радина Грозданова – І място ОУ”Христо Ботев” с.Бели Искър
Ивелина Каймаканова –ІІ място НУ”Станислав Доспевски”
Емилия Белемезова –ІІІ място ОУ”Св.Св.Кирил и Методий” Самоков
Емануил Стоянов – НУ”Петър Берон” Самоков
Весела Стоименова – ОУ”Христо Ботев” с.Бели Искър
Колeктивни награди:
ІІ”а” клас –ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”- Самоков
ІІІ „в” клас – НУ”Петър Берон” – Самоков
За четвърти път на 28 май секретарят и обществените възпитатели към местната комисия организираха рисуване на площада с ученици от ІІ-ІV клас на основните училища в Самоков и общината. Участваха около сто малки художници от ОУ”Митрополит Авксентий Велешки”, ОУ”Св.Св.Кирил и Методий”, НУ”Станислав Доспевски”, НУ”Петър Берон”, ОУ”Христо Ботев” –с.Бели Искър. Те бяха подкрепяни от още толкова свои съученици и приятели. Изявата бе посветена на 1 юни-Международния ден на детето и предстоящата лятна ваканция.
Вдъхновени от темата „Нарисувай своята мечта”, децата изпъстриха площада с колоритните си рисунки. В тях можеха да се прочетат мечтите на младите автори-да станат художници, спортисти, манекени, пазители на земята, природата, мира и приятелството, да пребродят космоса.
Децата, рисували на площада, получиха подарък и лакомство, а пъстроцветни балони допълниха празничното настроение на всички.
Публикуваме наградените на първо място от конкурса за разказ на тема „Приказка за моя град” и есе на тема „Животът е твоята държава-от теб зависи да бъдеш роб или президент”:
РАЗХОДКА КРАЙ САМОКОВ
Радостина Асенова – VII А клас
ОУ „Христо Максимов”-Самоков
В един прекрасен слънчев ден, както си седях под дебелата сянка на ореха в двора и гледах захласнато формите образувани от облаците, чух тих шепот. Като че ли идваше от горе и затова погледнах на там. И що да видя…? Един орел беше кацнал да короната на ореха и шепнеше името ми. Аз естествено онемях, не можех дори да помръдна. Помислих си, че съм заспала под сладкия напев на птичките. Но орелът сякаш прочел мислите ми каза:
-Не си заспала. Будна си.
-Но как е възможно.-запелтечих аз-Та такива неща се случват само в приказките…
-Не е задължително-отговори орелът.-Не знам защо хората си мислят, че говорещи животни има само в анимационните филмчета и приказките…
Аз не отговорих. Вместо това попитах:
-Защо си тук?
-Наблюдавам те от известно време и виждам, че доста често тъжиш за приятелката си.-мигновено отговори орела.
-„Известно време ли?”-помислих си аз-„Та приятелката ми замина преди два месеца…”
-Знам, че обичаше да се разхождаш с нея и за това дойдох да те помоля да се разходиш с мен-каза орела.
-Може пък и да успея да те развеселя.
Помислих малко и разбрах, че една разходка ще ми се отрази добре.
-Добре, ще дойда-съгласих се аз.
И така тръгнахме.
Първо отидохме на „Ридо”. Откакто бях там за последно нищо не се беше променило. Дърветата бяха все тъй зелени, въздухът все тъй чист, навсякъде, както винаги, имаше хора. На една пейка няколко възрастни жени си клюкарстваха, на друга двама влюбени си говореха. Някъде из дърветата може би по някоя пътечка се чуваше детски смях. След това продължихме на татък покрай мотокросовата писта.
-Искаш ли да отидем на Дъбова глава?-предложи орелът.
Помислих си, че това е добра идея и се съгласих. Тръгнах по пътеката към Дъбова гора, като орелът летеше ниско над мен. След около двадесетина минути почувствах нужда от почивка и отидох да седна под сянката на един бор, а орелът кацна между клоните му.
-Да си беше взела поне вода-отбелязах аз.
-Изчакай ме тук-каза орелът.
-Но къде отиваш?-попитах аз, но още преди да довърша въпроса си орелът беше литнал.
Заслушах се в приятното шумолене на клоните на дърветата и сладките песни на птичките. След малко над мен се чу леко шумолене, вдигнах глава и видях, че орелът носи в ноктите си шише вода и сандвич. Подаде ми ги и аз ги взех и му благодарих. Той направи нещо като усмивка с клюна си. След това отново тръгнахме и след около още двадесет минути стигнахме най-високата част на Дъбова глава. Там беше толкова красиво. Виждаше се целият град, както и заобикалящите го планини, около нас беше пълно с различни по големина, цвят и шарки пеперуди и въздухът беше толкова чист…
-Тук май ти хареса-каза орелът.
-Определено-отговорих му аз.
-А сега искам да ти покажа нещо по-специално-каза орелът, като наруши няколко минутната тишина.-Но за целта ще трябва да те нося, защото е далечко.
-Ще можеш ли?!-попитах го аз.
-Естествено…нали за това съм орел-отговори той.
Хванах се за краката му и той полетя. Всичко беше невероятно…винаги съм си мечтала да мога да летя, а сега мечтата ми се превръщаше в реалност.
Издигахме се все по-високо, а земята ставаше все по-малка. Къщите, хората, улиците всичко изглеждаше толкова малко. Накрая започнахме да се снишаваме и кацнахме на едно мостче над река Искър. Знаех къде сме, защото често идвахме тук с родителите ми. Бяхме в гората край Бели Искър. Тук беше по-красиво и от Дъбова глава. Всичко беше прекрасно. Като започнем от чистата шумоляща под нас река, чуруликащите птички, разхождащите се хора и стихнем до Орловите скали над гората.
-Е, това ли е специалното място?-усмихнах се на орела.
-Не-каза той.–Сега отиваме там.
-И къде е това „там”?-попитах го аз.
-В моя дом-отговори той и посочи с крило Орловите скали.
Направи ми знак и аз отново се хванах за него. Той литна и се понесохме към скалите. Кацнахме на най-високата част, където никой не можеше да стигне. В скалите имаше малка врата, през която едвам успях да вляза. Беше скромен дом, но на мен много ми хареса. Вътре всичко беше от дърво, като започнеш от столчетата и масата и стигнеш до леглото.
-Харесвали ти дома ми?-попита ме орелът.
-Много-отговорих аз. Сега разбирам какво си имал в предвид под „специално място”-казах, като продължих да оглеждам с любопитство дома на орела.
И от този ден нататък, орелът стана един от най-добрите ми приятели, като във всеки слънчев ден се разхождахме заедно…на нашите места.
„ЖИВОТЪТ Е ТВОЯТА ДЪРЖАВА-ОТ ТЕБ ЗАВИСИ ДА БЪДЕШ РОБ ИЛИ ПРЕЗИДЕНТ”
Гергана Стойкова
Професионална гимназия по Туризъм
Много често чуваме или повтаряме песимистичната фраза:”От мен нищо не зависи.” В някои обстоятелства и ситуации нещата наистина не зависят от нас. Но това не означава, че трябва да отпускаме ръце и да се примиряваме с неблагоприятните житейски обстоятелства, със своите неуспехи. Зададената тема поставя проблема за избора на човека. Думите държава, роб и президент имат символично значение. Можем да приемем, че собственият ни живот е „държава”, защото трябва да го организираме и да го градим. Но не винаги можем да предвидим предварително и да управляваме абсолютно всичко в собствения си живот. Това се отнася и до управлението в държавата. Песимистите биха казали, че се появяват на света не по свое желание, и че нищо, което им се случва не е по тяхна воля. За тях и държавата е неуправляема, защото винаги и от всички е управляване зле. Твърде самоуверените оптимисти биха следвали принципа: „Държавата-това съм аз.” Но и подобно отношение към себе си и към света не е особено адекватно. Колкото и банално да е най-добрата позиция е на тези, които се опитват да бъдат реалисти. Те променят себе си и света по посока към усъвършенстване в рамките, в които е възможно. „Да бъдеш роб или президент означава да избираш. Нищо да не зависи от теб или всичко да зависи от теб.” Човекът може да бъде роб на своите пороци, на своя мързел и бездействие, на своята незаинтересованост към живота на другите хора. Ако се съчетаят всички тези робства, от него наистина нищо не зависи. Но понякога той може да се пребори с негативните си черти и тогава да бъде победител в своята държава-територията на ума и духа. Що се отнася до президента този символ е доста спорен. Функциите на президента са най-вече представителни. Илюзия е, че от него винаги всичко зависи. Не е все едно дали ще бъдеш президент на малка, бедна страна или на световна сила. А понякога да бъдеш президент, може също да означава да бъдеш роб. Роб на собствените си негативни качества или на политическата система в твоята държава. Животът е сложен. Ситуациите, победите и пораженията в него не винаги са безспорни. Безспорно е, че човекът има право на избор и трябва да отстоява своя избор. Животът му има смисъл, ако се опитва да гради и да усъвършенства държавата на ума и държавата на духа.
             
К А М П А Н И Я

ІІ ЕТАП
01.03.2010г. - 20.12.2010г.
Модерните убийци – алкохола и цигарите
Картината отвън е следната – млада жена седи на бара, пие водка и пуши цигара. Една от най разпространените гледки в днешно време. Може да се каже дори, че изглежда много добре. Отвътре обаче се случват дълбоки и необратими процеси.
Няма част от тялото, която да остане незасегната. 20% от алкохола се всмуква в стомаха, останалите 80% от тънките черва и най-вече черния дроб. От там преминава в кръвта по цялото тяло. Именно затова някои медици наричат алкохола тъканна отрова.
Минавайки през устната кухина, цигареният дим се отправя направо към белия дроб, от където никотинът и катраните „поемат пътя“ към останалата част от органите.
Изследвания на Световната здравна организация сочат, че алкохолът е третият причинител на смъртност в света, а цигарите първиятВъзрастта на първото напиване е намаляла драстично - от 14 на 11 години. Така стоят нещата и с първата цигара. Все по-разпространени стават гледките на пияни тийнейджъри по улиците, както и невръстни деца с цигара в ръка. Докато приемането на алкохол обаче не води задължително до зависимост и алкохолизъм, то една година след първото „дърпане“, в 95% от случаите, води до диагноза „пушач“.
Началото обикновено е в училищния двор или някой клуб. Тогава са първите глътки алкохол и първите цигари. Началните месеци човек предпочита да пуши само вечер, сред компания. След това запалва и през деня и докато се усети зависимостта стига до кутия на ден. Медицински пристрастяването към никотина се обяснява с кратковременно стимулиране на централната нервна система. При всяко всмукване дим към мозъка се изпраща доза никотин, която кара пушачът да се чувства ведър и превъзбуден и в същото време има успокояващ ефект. Това чувство обаче трае само по време на самото пушене и няколко минути след това. На това се дължи и фактът, че пристрастяването към цигарите е толкова лесно, тъй като ефектът, който пушачът усеща, е кратковременен.
Списъкът с болестите, предизвикани от продължително тютюнопушене е значително по-дълъг: затруднено дишане,болки в гърдите, астма, хронични бронхити, нарушено оросяване на мозъка, повишено кръвно налягане, ускорен пулс, рак на устните,на езика, на слюнчените жлези, на ларинкса, хранопровода и белите дробовe.Освен всичките сериозни здравословни проблеми, които предизвикват алкохолът и цигарите, тяхната прекомерна консумация има негативен ефект и върху визията на човек. Пожълтяване на зъбите и ноктите, загуба на блясък и еластичност на кожата, преждевременно образуване на бръчки и лош дъх. Това са само част от външните белези, които показват зависимостта на човек още при първи поглед.
След като всички тези последствия са в голяма част добре познати на хората, идва логичният въпрос – защо тогава си го причиняваме? Кампаниите за борба срещу тютюнопушенето са десетки, но на практика много малко хора ги приемат на сериозно. Хората, зависими от никотин и алкохол често са раздразнителни на тази тема, просто защото тези вещества са много по-силни от тях. Няма никаква разлика от зависимостта към наркотици от тези към алкохола или цигарите, просто при пушачите и алкохолиците тежките поражения се забавят във времето.
Когато се отправите към цигарите и запалката, се замислете – струва ли си да го причинявате на зъбите си, устната кухина, сърцето, белите дробове и пр.
Струва ли си да го причинявате на тези, които обичате и дори на непознатите като скъсявате и техния и собствения си живот?
Не забравяйте, че той е само един!
“НАРКОТИЦИТЕ ... ПЪТ ЗА КЪДЕ ?”
ІІ ЕТАП
01.03.2010г. – 20.12.2010г.
В рамките на втори етап ще бъдат проведени мероприятия и инициативи за изясняване на последствията от зависимостите към алкохол, тютюнопушене и наркотици.
w Основаване на клуб БМЧК в гр.Самоков със съдействието на БМЧК –София към ПГ “К.Фотинов”.
м.февруари – 2010 г.
w Конкурс за есе на тема :”Животът е твоята държава-от теб зависи да бъдеш роб или президент ” с участници ученици от VІІІ – Х клас.
м.април – юни 2010 г.
w Обучение на тема: “ Спин – как да се предпазим “
м. април – май 2010 г.
w Информационна кампания – подготовка м.август, провеждане м.септември – м.декември 2010 г.
м. август-декември 2010 г.
w Турнир по спортна стрелба под наслов “Не на дрогата насилието и противообществените прояви !”
м. октомври 2010 г.
За всички инициативи ще получите допълнително подробни указания.
            
към основната страница
|
|