Дейности на ОП "Общинско лесничейство - гр. Самоков"
С решение № 1155 на Общински съвет гр. Самоков от 27.06.2002г. се създава „Общинско лесничейство – Самоков“ със седалище гр. Самоков. В административно отношение „Общинско лесничейство – Самоков“ е под контрола на Регионална дирекция по горите – гр. София.

Предмет на дейност на “Общинско лесничейство” е: управление на горски фонд, възпроизводство на същия, чрез провеждане на необходимите мероприятия на основание лесоустройствен проект, възобновяване и ползване, опазване, строителство и финансиране на дейностите, собственост на Община Самоков, подготовка за провеждане на търгове за продажба на дървесина.

“Общинско лесничейство” управлява и поддържа предоставената му общинска собственост
Общинските гори са разположени успоредно с горските територии държавна собственост. На север се намира Община София-град, на северозапад граничи с ТП „Държавно ловно стопанство Витошко-Студена“, на запад – с Община Радомир, на югозапад – с Община Дупница, на юг и югоизток – с Национален парк „Рила“, а на изток – с Община Костенец и Община Ихтиман.


Географско положение на „Общинско лесничейство – Самоков“:

  • Намира се между 42°10` и 42°27` северна ширина и 23°14` и 23°44` източна дължина по Гринуич.
  • Горите и горските площи са разположени по северните склонове на Рила планина, по североизточните и северозападните склонове на Верила планина, по южните и югоизточни склонове на Плана планина и по склоновете на най-южната част на Ихтиманска Средна гора.


Релеф на Община Самоков
В морфографско отношение, релефът в района на лесничейството обхваща части от две физикогеографски области в България:

  • Рило-Родопски масив, с обхват на трите големи планински дяла на планината – Мусаленски, Скакавишки и Мальовишки дялове.
  • Крайщенско-Средногорска област, с обхват на следните геоморфоложки единици – Верила, Плана, Ихтиманска Средна гора, Самоковската котловина.
  • Превишенията на територията на лесничейството са значителни – над 1200 м. Най-високата точка се намира в клековите формации в района навр. „Св. Дух“ – 2114 м н.в., а най-ниската точка в землището на с. Ново село – буково-габърово насаждение на 798 м н.в.


Хидроложки условия
Районът на Община Самоков се отличава с твърде голямагъстота на хидрографската мрежа – 2.22 км. на 1 кв. м. площ. Всички водни течения се намират във водосборните басейнина река Искър и река Марица.

Река Искър приема водите на повече от 25 големи притока, някои от които са: Бели, Черни и Леви Искър, река Лакатица, Боровецка Бистрица, река Палакария, река Планщица, Вуина река и Шипоанска река.

По-големите притоци на река Марица са: Голяма Сливница, Ибър, Долнобанска Бистрица, Гуцалска река и река Левица.

За да се оползотвори правилно оттокът на речните води и главно за напояване на Самоковската котловина се е провело голямо хидростроителство. Част от водните течения са каптирани, за да могат да се използват за питейни нужди. Основното хидротехническо съоръжение е язовир „Искър“.


Почви в района на Община Самоков
Голямото разнообразие на петрографския състав и релефа в района е предпоставка за развитието на различни почвени типове. Влияние върху почвообразуването са оказали и акумулативната дейност на водните течения и растителните формации.Тук се срещат кафяви горски почви, които са представени с трите си подтипа тъмнокафяви, преходни и светлокафяви, по най-високите планински части са се образували планинско-горски тъмноцветни почви, а речните наноси са оформили алувиално-делувиалните почви.

Климатични условия и растителност
В климатично отношение, територията на Общинското лесничейство се намира в Европейско-континенталната климатична област – Умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща три климатични района,  а именно:

  • Климатичен район на високите полета на Западна Средна България
  • Планински и нископланински климатичен район на Западна Средна България
  • Планински климатичен район

Според горскорастителното райониране общинските гори на територията на общината попадат в две климатични области и заемат съответните пояси и подпояси в тях, а именно:

Мизийска област – Крайщенско-Ихтиманска подобласт

  • М-ІІ – Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни – (600-1800м н.в.)
  • М-ІІ-1- Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела – (600-1000м н.в.)
  • М-ІІ-2- Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч – (1000-1500 м н.в.)

Тракийска област — подобласт Рила

  • T-II-Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700-2000 м н.в.)
  • T-II-1-Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (700-1200 м н.в.)
  • T-II-2-Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1200-1700 м н.в.)
  • Т-ІІ-3-Подпояс нагорнопланинските смърчови гори (1700-2000 м н.в.)

Основните дървесни видове които се срещат, както в чисти така и в смесени насаждения

От иглолистните:
Бял бор (Pinussylvestris L.), Черен бор (Pinusnigricans Host.), Смърч (Piceaabies Karst.), Ела(Abies alba Mll.), Бяла мура (Pinuspeuce), Клек (Pinusmugo), Зелена дуглазка (Pseudotsugadouglasis L.), Лиственица (Larixeuropaea L.) и други;

От широколистните:
Обикновения бук (Fagussylvatica L.), Трепетликата (Populustremula L.), Габър(Carpinusbetulus L.), Зимен дъб (Querquspetrea (Matushka)Liebl.),Цер (Quercuscerris L.), Благун (Querqusfrainetto Ten.), Черна елша (AlnusglutinosaGaertn.), Бяла върба (Salix alba L.),Ива (Salix caprea L.),Бреза (BetulaPendula Roth.),Сребролистна липа(TiliatomentosaMoench.), Дребнолистна липа(Tliliacordata Mill.), Конски кестен (Aesculushippocastanum L.), Акация (Robiniapseudoacacia L.),Мъждрян (Fraxinusornius L.), Планински бряст (UlmusglabraHuds.) и други;

Лечебни растения:
Леска(Corylusavellana L.), Червен глог(CrataegusmonoginaJacq.), Шипка(Rosa canina L.), Трънка(Prunusspinosa L.), Дрян(Cornus mas L.),Кучешки дрян(Cornussanguinea L.), Хвойна (Juniperuscommunis L.), Черен бъз (Sambucusnigra L.), Червен бъз (Sambucusracemosa L.), Червена калина(Viburnum opulus L.), Обикновен нокът (Loniceraxylosteum L.), различни видове Чашкодрян (род. Evonimus), Птиче грозде (Ligustrumvulgare L.),и други;

Застрашени видове включени в „Червената книга на България“:
Казашка хвойна(Juniperussabina L.) – рядък вид забранен за събиране,Мечо грозде (Arctostaphylosuva-ursi L.) – рядък вид, включен в списъка за природозащитана Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“, Алпийски повет (Clematis alpina L.) – много рядък вид и има природозащитен статут в Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“;Снежно кокиче (Galanthusnivalis L.) – застрашенвид и е включен в списъка за природозащита  на Защитената зона за опазване на местообитанията „Рила“ и „Плана“, Панчичева пищялка (Angelica panciciiVandas.) – рядък вид, Балкански ендемит, включен в списъка за природозащита  на Защитената зона за опазване на местообитанията „Река Палакария“; Жълт равнец(Achilleaclypeolata S.S.) – видът е Балкански ендемит; Рилско подрумче (Anthemissancti-johannis L.) – Български ендемит – рядък вид, включен в Европейския списък на застрашените, редките и ендемични растения в категория „рядък“, Жълта тинтява (Gentianalutea L.), Петниста тинтява (Gentianapunctata L.) и Червен кантарион (CentauriumerythraeaRaf.) – застрашени видове в „Червената книга на България“ и са защитени в цялата страна със Закона за биологичното разнообразие, Жълт планински крем (Liliumjankae Kern.) – Балкански ендемит в категория „рядък“, Шлемов салеп (Orchismilitaris L.) – рядък вид, поставен под режим за опазване и регулирано ползване от Закона за биологичното разнообразие,Рилска иглика (Primuladeorum Hill.) – Българскиендемит  -глациален реликт – рядък вид, Българско шапиче(Alchemillabulgarika) иГрациозно шапиче (Alchemillagracillima L.) – Балкански ендемит, Павловскошапиче(AlchemillapawlowskiiAssenov.) – локаленендемит, Зеленоцветношапиче (Alchemillaviridiflora L.) – Балкански ендемит, Българско омайниче (Geumbulgarica L.) – рядък вид Балкански ендемит и други. 

Горите стопанисвани от ОП „Общинско лесничейство – Самоков“ са разположени на цялата територия на Общината. Площта им възлиза на около 20 000 ха и за стопанисването им са обособени три горскостопански участъка:

ГСУ „Самоков“ обхващащо следните землища:
с. Алино, с. Бели Искър, с. Белчин, с. Говедарци, с. Горни Окол, с. Доспей, с. Драгушиново, с. Злокучене, с. Клисура, с. Ковачевци, с. Маджаре, с. Мала Църква, с. Ново село, с. Поповяне, с. Продановци, с. Райово, с. Рельово, гр. Самоков, с. Широки дол, с. Ярлово;

ГСУ „Боровец“ обхващащо землището на гр. Самоков в частта на к.к. Боровец;

ГСУ „Радуил“ обхващащо следните землища: с. Гуцал, с. Марица и с. Радуил.

В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове.

Върху площ от 23,9 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония, които задоволяват нуждите както на местното население така също продукцията се изнася и на международния пазар.

Исторически факти
За да се разбере връзката на общината с горите в самоковския район, трябва да се върнем далеч в историята на страната ни. След падането под турска власт на България всички земи, включително и горите, са считани за държавни. Тази държавна собственост по-късно бива разпокъсана на цели райони, които Султанът подарява на отличилите се във войните висши пълководци. След битката за „Косово поле“ султан БаязидII подарява с ферман от 17 август 1508 година за особени заслуги цялата планина „Джебели Рила“ на великия си везир Гаази Кара Мустафа паша. По завещание на Атидже Султанка – наследница на Везира, горите в „Чамкория“ (днешния к. к. Боровец) стават собственост на Самоков.

Така през Османско владичество горите в Самоковско са масово изсичани като основните причини за това са безразборната сеч от местното население за техните нужди. От друга страна, и неограничената паша в горските територии рефлектира върху състоянието на горите, тъй като в този период тук е било  развито много добре козевъдството – имало голямо търсене на кози кожи от страна на западноевропейските държави. Също така негативно влияние оказва  добивът на дървесина за производството на дървени въглища,които тогава са били изключително търсена суровина и  са използвани като  основен  горивен материал за преработката на желязото във видните и маданите.Така, след освобождението на страната ни от турско робство, склоновете на местните планини Рила,Верила и Плана са били оголени. Затова студените въздушни маси от тях, спускайки се над самоковското поле през зимата, неспирани от нищо, са предизвиквали много сурови зими. През пролетта пък, без защитата на гората, снеговете са се стопявали изключително интензивно и са предизвиквали наводнения чрез реките Искър, Марица, Палакария идруги по-малки реки.В резултат на всичко това, руската администрация в България след освобождението поставя ред в ползването и опазването на горите като се назначават пазачи и лесничеи на по-ценните гори, определят се и тарифни такси. Полицията пък е трябвало да съдейства на горските стражари, а при злоупотреба от страна на пазачите и лесничеите те са изправяни пред съда. Така се стига и до първия закон за горите, който е от 1870г. и има за целда спре безразборното изсичане на горите.  В него се определят четири категории гори: държавни, общински, частни и вакъфските гори – собственост на религиозни и благотворителни организации. Поради многото общински гори и необходимостта от тяхното стопанисване и опазване, в Самоков е създадено първото в страната общинско лесничейство през 1906г. Площта му тогава е 28 638ха и обхваща най-елитната гора – Чамкория, днешният курорт „Боровец“.В началото на ХХ век Чамкория е единствената гора, от която се добива строителна дървесина. Първите опити на залесяване са правени в района през1903г. като на местността „Ридо“ са залесени малко над 4 декара иглолистни фиданки. Със създаването на Общинското лесничейство до 1910г. са залесени 135декара и се въвежда стонската експлоатация. От 1934 до 1938г. в още четири села – Белчин, Продановци, Радуил и Маджаре са открити общински лесничейства. Техният дял в икономика на района нараства като същевременно все повече се налагат принципите на лесовъдството в стопанисването на горите. Така през 1924г. в общинските горите на Чамкория е обособено първото в страната изборно стопанство. Благодарение на това стопанисване тези гори  достигат до наши дни като невероятен възрастен масив. След влизането в сила на закона за горите от 1948г. всички гори са национализирани и стават държавни, бивайки стопанисвани от държавните горски стопанства. През 1997г.  влиза в сила новият закон за горите, с който се връща собствеността върху горските територии. Общината сключва договор за работа сДГС Самоков през 2001 година за извършването на дейности в горските територии общинска собственост, но поради малката печалба за общината Общинският съвет взема решение за създаването на предприятието „Общинско лесничейство – Самоков“. Така през 2002 година лесничейството вече е факт и то започва работа. Тогава пред Поземлената комисия са заявени 35 000 ха, но чрез землячните регистри са доказани около 20 000 ха.