Самоковска художествена школа
Самоков през деветнадесети век кипи от многообразие и човешко развитие. Икономика, търговия, просветно дело, изкуство. И не само националното Възраждане отприщва тая стихия от знание и талант. В този планински градец човешките възможности са като бистър извор, пробил гранитените пластове на земята. Тръгнал незнайно кога, непресъхващ.
Тъкмо тук в средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Полагат верска любов в храмовете на инаковярващите. Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.
Тези творци остават едни от най-значимите българи на епохата.
За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Занаята започва да овладява почти дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Използва гръцки и немски източници, посредством които усвоява техниката на иконопиството. Работи в Македония и западните български краища. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков. Двама достойни синове ражда и учи Христо Димитров, а те го надминават в своето майсторство. Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф. Към рода се присъединява Коста Вальов (зет във фамилията) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир.
… И толко стана изображението красно и благолепно, та като влази некой първи път в църквата, като си вдигне веднъж главата нагоре, той забравя веке да я снеме… Това е свидетелството на самия Неофит Рилски.
Димитър Христов Зограф (1795-1860) майстор на икони и фрески предава своето майсторство на синовете си Зафир (Станислав), Николаки, Захари и Иванчо. Всеки в различно време е напускал групата на баща си и започва своя самостоятелна творческа дейност. Най-известен от всички е Станислав Доспевски (1823-1878). Той е първият български художник получил академично образование. Негово дело са редица портрети на българина през Възраждането. Син на своето време, той умира мъченически в тъмниците на Цариград.
По-малкият син на Христо Димитров – Захари Зограф (1810-1853) е емблематичната фигура на Самоковската школа и на българското Възраждане. За краткия си четиридесетгодишен живот рисува икони из цяла България. Но голямото му дело са стенописите в най-големите български манастири – Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски. Рисува автопортрета си редом до светците и не забравя да се подпише. Създава българската светска живопис. Творчеството му е гениално. Приносът за издигане на националното самосъзнание – изключителен.
От неговите четирима синове един само, Христо, продължава занаята като помощник на Никола Образописов.
Образописовият род е другият род разнесъл славата на Самоковската школа по света. Произхождат от село Продановци. Иван Образописов – родоначалникът (!795-1854) е автор на първия български възрожденски портрет от 1829 година, който се намира в Националната галерия. Никола Образописов (1829-1915) въвежда пейзажни елементи в живописта си. Стенописите в Бельова църква, Метоха, Рилския манастир са широка панорама на българина с неговите емоции, бит, обществена изява, характерни за оная епоха.
Коста Вальов и синовете му Сотир, Иван, Никола, Димитър и Петър работят всеотдайно и остават многобройни стенописи и икони главно в църквите и манастирите в западните български краища и южна Сърбия. Коста Вальов участва в изписването на главната олтарна църква в Рилския манастир.
Христо Мишев и Анастас Карастоянов, братята Захари и Васил Попрадойкови, Коста Геров, Михаил Белстойнев са само част от изтъкнатите майстори на Самоковската художествена школа. Христо Йовевич (1827-1872) превежда и илюстрира басните на Езоп. Неговата къща цяла сияела с прекрасни изгледи от Смирна и Цариград.
Възрожденската самоковска къща отваря широко врати за декоративната живопис. Местните традиции, отворени и за европейско влияние, създават стил, в който се оглеждат естетическите идеи на българското Възраждане.
Идеи, които превъплъщават и самоковските резбари. Непрекъснато обновяват барока, към който приобщават творчеството си. Най-добрият майстор безспорно е Атанас Теладур, който завършва прочутия иконостас в Митрополитската църква. Негови ученици са Стойчо Фандъков (1810-1894) и синът му Димитър (1852-1914), Петър и Георги Дашини. Около двадесет иконостаса – шедьоври на резбарското изкуство оставят в наследство за своите потомци самоковските резбари.
Карастояновият род създава гравьорската школа. В тайно откритата през 1828 година печатница, Никола Карастоянов, с помощта на синовете си Анастас, Сотир и Владимир, печатат щампи. Никола Образописов и Георги Клинков са другите големи имена в тоя занаят. През втората половина на ХIХ век в Самоков се създава истинска местна индустрия за производство на щампи.
Златарството и часовникарството допълват диапазона на майсторията на самоковци, за да се съберат в едно цяло и историята да ги признае като грандиозно културно явление от българското Възраждане.