Намира се на 22 км югоизочно от Самоков, на 12 км от Боровец, на 82 км от София и на 100 км от Пловдив.

Радуил се намира в подножието на Рила. Климатът е сравнително мек заради влиянието на топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица, край която е разположено и самото селище.

Надморска височина – 833 м.

Радуил е второто по големина от всички 24 села в Самоковска община с 948 жители. Селището е старо, известно по време на османското владичество с добиването и обработването на желязо. Тук, до началото 20 век, работи и последния мадан в България и на Балканския полуостров.

Тук са живели и творили Христо Смирненски и Николай Хайтов. За рилската природа край Радуил Вазов казва: „Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност, в по-разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.”

Местните хора намират сега препитание главно в дърводобива, дървопреработването и туризма.

В селото и край него има 2 църкви, манастир и 11 параклиса, заради което местните ги наричат Радуилската Света гора. Старата черква "Свети Никола" е построена на най-високото място в селото по времето на османското владичество в разрез с всички тогавашни закони, но с издействан специален указ от пашата. Новата черква "Рождество на Пресвета Богородица" е построена през 1900 г. , в чийто двор има социален дом за подпомагане на бедни. И двете черкви са богато изографисани, както и повечето параклиси.

Всяка година през септември тук се провежда уникален празник на боба „Бобфест” с международно участие.

В селото има действащо училище.